Императорските терми на древна Месемврия (втора част)

Главна категория: Новини
Посещения: 2760

В миналата статия ви разказахме какво са представлявали термите в Месемврия, чиито останки днес лежат зад църквата „Св. Йоан Кръстител“ в Стария Несебър.  Докъде е стигнала науката и какво още предполагаме, но не можем да категорично потвърдим? Какви още знакови находки са били открити при проучванията от края на миналия век и до какви хипотези стигат учените? Дали Несебър някога е бил императорска резиденция? Защо император Юстиниан е избрал именно Месемврия за своето място за почивка и духовно уединение? На тези въпроси ще търсим отговор във втората част на статията за императорските терми. Ще се опитаме да надникнем през прашния прозорец на историята отново с археолога д-р Евтелпа Стойчева.

5Откъде и как е идвала водата и каква е била тя, д-р Стойчева?

„Водата, която е достигала до тук е била минерална – продължава разказa си д-р Стойчева. Тя е достигала до тук през водопровод, положен в специални коридори. Когато проучвах тези коридори, на много места се разкриха тези глинени тръби, които са леко нагънати и при някои от които има малки квадратни отвори, което показва, че от там са мерили количеството на водата, което тече по тръбите. Водата предварително се е събирала в един голям резервоар, който се намира в югозападната част на полуострова. И от там, след като се напълни, през определен период от време са пускали водата.“

В първата част на статията казахме, че термите са се ползвали от пладне до залез, но непрекъснато ли са работили, д-р Стойчева?

„Те не са действали непрекъснато, защото императорът не е пребивалал непрекъснато тук. Когато императорът пристигне в града по някакъв повод, дали с войските, или по друг повод, тогава той с придужаващата го свита идва и посещава тези терми. Не само за да се изкъпе, за да се обнови, но и да получи духовно удовлетворение. Вероятно и тогава градът е бил красив и привлекателен, както днес.“

Най-важният въпрос, обаче, остава неразкрит. Къде е главният вход на термите?

„На този въпрос е трудно да се отговори – казва д-р Стойчева и продължава. За съжаление, не можем да знаем къде е бил главният вход, предполагам къде е бил, но едно предположение никога не се покрива с истината, защото могат да съществуват много предположения, но истината е само една. Остава ни да разчитаме на бъдещи проучвания, но те няма да се случат скоро.“

Д-р Стойчева разказа и за едно специфично строително решение в императорските терми, което разкриват през разкопките от края на миналия век. Между топлото и горещото помещение е имало хипокауст. Това е специфично отопление, което на днешен език можем да преведем като подово отопление. Археологът разказва как е била изработена тази отоплителна система.

хипокауст„Между два пода се поставят по-малки тухли 20x20 см, които се редят на височина 60-70 см и разстояние около 50-60 см. Отгоре се поставя друг под, състоящ се от големи тухлени плочи. Върху тях се полага замазка и едва след тази замазка се лепят мраморните плочи. Облицовката е с мраморни плочи. Облицовка има и по стените. При проучванията открихме много гърла от амфори и много железни пирони, това са т.нар. „туболи“. Това са тези тела, които отделят мраморната плоча от самата стена, за да минава между нея и стената топлия въздух. Тоест да имаме отопление не само от пода, но и от стените. Тези неща се разкриха по време на проучванията, които правихме през миналия век.

И още.

Те дадоха много богата информация за това, че този град през епохата на 4-ти, 5-ти, 6-ти, 7-ми век представлява една важна стратегическа крепост. Тук е имало вероятно резиденция на императора, която за съжаление, не сме открили. Дано дойде такъв хубав ден да я открием – казва археологът, но тези терми са доказателство за това.“

В края на нашия разговор става дума и за другите интересни находки, които са открити при разкопките на термите.

3„Открихме много монети, споделя д-р Стойчева. Интересното е това, че най-старите са от 498 г. последните 2 год на 5. век и това е свързано с промяната на монетната система на Анастасий. Имаме точен термин кога са били построени, разбира се, ние не си мислим, че са били построени за една година, но имаме като начален период този - последните години на 5. век и след това вече през 6. век, по времето на управлението на Юстиниан 1 имаме много нови дейности. Имаме една нова базилика. До тогава са съществували две големи базилики – „Св. София“ и „Светите апостоли“ и между тях са били построени императорските терми. След това се построява базиликата „Елеуса“ на северния бряг на полуострова.“

Завършваме този материал с обобщение на историческата картина, която се опитахме да реконструираме в тези две статии. Д-р Стойчева е на мнение, че град Несебър и старохристиянската Месемврия е една важна стратегическа крепост, която влиза в пределите на Източната римска империя и нейното основно предназначение е да защитава столицата Константинопол.

„Не случайно тук са построени тези императорски терми. Тука най-често е идвал императорът. По-късно вече през вековете, в края на 7. век, с образуването на българската държава Несебър става важна стратегическа крепост. На сушата и в акваторията са се водили много битки през цялото Средновековие. Не случайно градът толкова често е сменял своя господар. Бил е български, бил е византийски, но той си остава град с богата култура, с толкова богато културно наследство, което може само да ни кара да се гордеем, а пък нашето задължение е да го съхраним.“

Горан Атанасов