„Златни спомени от Слънчев бряг“ с Драгана Драгиева

Главна категория: Новини
Посещения: 8463

"Златни спомени от Слънчев бряг“ е специализирана рубрика на Melnicata.com, в която периодично ще срещаме читателите на нашия сайт с бивши работници от най-големия туристически комплекс в страната. Това са все хора, които има какво да разкажат и припомнят, връщайки се назад във времето.
Първи гост в нашата рубрика е Драгана Драгиева, дългогодишен сервитьор в р-т „Меркурий“.

zs1zs2

Началото
„През 1968 г. пристигнах от ямболско. Тук работих, тук се омъжих, тук заживях. „Кубан“ още не беше построен – година по-късно го започнаха. Тогава Слънчев бряг беше много семпъл. Имаше поща, но на друго място, до нея имаше павилион за вестници и златарски магазин. Пак си имаше централна улица, с малко постройки и много зеленина край хотелите, пейки, паркови пространства, с много борови гори, катерички. Стояхме си пред „Кубан“ и катеричките, необезпокоявани минаваха по улицата.

В онези години ставаш в 5 часа, в 5:30 ч. си на работа. Вървейки виждахме как колите от чистотата миеха и чистиха улиците. Навсякъде. Центърът беше цветущ, чист и прекрасен. Тогава нямаше светофари, но имаше регулировчици пред „Палма“. Вървяхме си спокойно из комплекса. Прибирали сме се в 1-2 часа и нямаше моменти като сега – побоища, както и да те е страх да сложиш един златен пръстен."

zs3

Празник до зори
"Имаше и тогава увеселителни заведения. Във всеки хотел и ресторант си имаше нощно барче. Тогава персоналът излизаше и се веселеше заедно с туристите, но нямаше такива алкохолици, които да се бият и крещят.
И тогава си имаше влакчета. Бар „Бъбрека“ си работеше целогодишно, но той си беше малък като обект. Емблематично беше заведението „Русалка“, което през деня си беше сладкарница, а вечер беше като бар-дискотека. Там можеше през деня да отидеш с децата си, да хапнеш тортичка, да пиеш количка. Отпред имаше много хубава тераса с борова горичка. Беше прекрасно! Казиното по централната алея, срещу „Глобус“, също беше страхотно. Можеше да отидеш и да слушаш хубава музика. Бар „Вариете“ си беше малко по-скъпо, но там се влизаше с пропуски, защото си имаше кабаретни танцьорки.

zs5zs7

В онези години работеше и Летния театър. Какъв хубав беше ... ! До него имаше и барче и след концерт ходихме там на почерпка. „Златният орфей“ се провеждаше тогава, а какви известни изпълнители са идвали ... Работили сме до сутринта, за да сервираме на участниците от „Златния орфей“. Когато свършат концертите, всички идваха са да се хранят и стояха до 2-3 през нощта."

Работата и колегите
"22 години съм работила в „Меркурий“. По 16-17 сервитьори сме били местни. Бяхме много задружни. Лятото прииждаха още колеги от различни точки на страната – София, Пловдив, Перник ... Общо по 26-27 човека обслужващ персонал бяхме. Помагахме си. В онези времена нямаше циментовози. Случавало се е някой да строи, да бие плоча, а в такъв момент всички мъже от персонала се организираха да си помагат, а в същото всички жените въртяхме целия ресторант – от сутринта до вечерта.
Работили сме на един портфейл, делили сме си всичко по братски. Нямаше криене, нямаше лъжи. След края на сезона си организирахме екскурзия. Ставаше със записване и си правехме и пътни листи в МВР-то. Бяхме много сплотени, никога не сме се карали помежду си."

zs4

Туристите и кухнята
"Туристите бяха много качествени. Имали сме германци, англичани, чехи, поляци, руснаци, скандинавци ... Западни германци имаше много на свободна консумация, сърби също, но бяха качествени туристи. Клиентите бяха много дисциплинирани. Сядаха търпеливо, изчакваха да бъдат обслужени културно, защото някои от ястията се приготвяха на момента, имахме и аламинути. Сервираха се качествено вино, уиски, шампанско. Бяха тежки туристи. Подготвяхме много фламбета, шатобриани. Менюто беше качествено. Кухнята беше великолепна, а не като сега – двама души да държат цял ресторант. Имаше си шпикер на шубера, на аламинутите имаше човек, на омлетите, на скарата, на супите, готвачите на смяна бяха по 7-8, които изпълняваха качествено, бързо, хубаво и вкусно поръчките.
В онези времена се провеждаше 5-минутка в следобедните часове, за да ти кажат какво има по меню, какво няма, дали има нещо ново."

zs8zs9

Валутните вечери
"На тези вечери чужденецът като идва в ресторанта, си плаща менюто с валута. Ако е германец, си е плащал в марки, ако е англичанин – в паунди. Имаше си определено меню. Ставаше със записване. Определяли сме, примерно в неделя, че ще имаме „валутна вечеря“. Тя е започвала от 18 ч. На всяка маса имаше имена и народност. Сядат, правим голяма блок маса с български ястия – шопска салата, българска каварма, винен кебап, пълнен шаран, кисело мляко, десерти. Имаше музика на живо. Дамите ги посрещахме с пита и карамфил. Аз бях облечена в битова носия. Рецитираха се стихове, правеха се различни сценки. До 5 сутрина съм сервирала.
Имахме веднъж 90 миньори на битова вечеря. Бяхме подготвили една огромна торта – на 5 етажа. Хората умееха да се веселят, нямаше като сега „ол инклузив“.
Има голяма разлика между „шведската маса“ и „ол инклузива“. Всичко се плащаше, но правихме огромни „шведски маси“ с много работи."

Продължителността на сезона
"Отваряли сме на 2-ри април и не по-късно от 15-20 април. До 20-ти октомври сме работили. Имали сме много спортисти - баскетболисти, футболисти, хокеисти. Тогава „Глобус“, „Кубан“, „Диамант“, „Бургас“, „Чучура“ работеха целогодишно. Имаше и зимен отдих. Сега кога започва сезонът? Работят юни, юли, август и през септември затварят. Работихме по едно 6-7 месеца. Имаше и целогодишни обекти. Бяхме с двустранни заповеди. Когато се затваряше обекта, се прехвърляхме в УПП-то и имаше работа за всеки. В УПП-то имаше различни цехове – мебелен, железарски, пирография, тапицерия, ръчно плетиво, бродерия, папур, битова тъкан, шиеха се дюшеци, кукли се правеха, покривки, салфетки, всичко тук се правеше. Имахме си работа, знаехме си отпуската, знаехме си и почивния ден. Лятно време, ако имаше възможност, изкарваш първа смяна в единия ресторант, отиваш вкъщи, почиваш до 6 ч. вечерта, ако имаш сили, можеш да отидеш в друг ресторант да работиш 4 часа. Имаше по желание извънредни смени с допълнително заплащане. Работата беше много. Имахме двойно и тройно зареждане на туристи в ресторанта. Ако първата група дойде в 7:30 ч., тя се храни до 8 ч. Втората група идваше от 8:30 ч. до 9 ч., а другата беше от 9.30 ч. до 10 ч.“

zs10


Разпределение на обектите
„Палма“, „Глобус“, „Диамант“, „Чучура“ са сред първите, после направиха „Бъчвата“. Тогава, който питаше за комплекса, можеше много лесно да бъде ориентиран. В едната част бяха хотелите с имена на планини, в друга бяха птици - „Гларус“, „Гълъб“, цветя - „Божур“, „Кокиче“ ,“Лале“, „Еделвайс“, „Роза“, а в друга част бяха реките - „Арда“, „Марица“, „Тунджа“. „Орион“, „Нептун“, „Сатурн“ бяха с имена на планети. Бяха комплектовани, намираха се лесно. А сега като ти кажат някой нов обект, отивай и го търси!
Битовите заведения бяха голяма атракция - „Чучура“, „Бъчвата“, „Вятърна мелница“, „Рибарска хижа“, където се сервираше само риба - пържена, печена, рибни ястия и рибена чорба. След това направиха „Южни нощи“. Горе на „Мелницата“ си имаше печени пилета, печени агнета, питки. Там си беше специализирано заведение. На „Чучура“ можеше да опиташ кюфте, кебапче, шишче, кавърмата беше специфична за там, червеното вино, ракията, сервитьорите бяха облечени в битови униформи. Горе на „пикника“ имаше нестинари, подготвяха и чевермета, но го закриха. Там беше много хубаво. Водиха хората с автобуси, а на връщане спираха на местността „пода“, където туристите си купуваха биволско мляко. Сред популярните заведения бе и „Странджански колиби“, което бе създадено по-късно в годините."

zs14zs13

Туристите и местните
"Туристите ги водиха на българско село на гроздобер, за череши, праскови, кайсии. Особено руснаците. С автобуси ги взимаха от ресторанта. Караха ги, например в Тънково, където ги черпеха с питка и ги водиха на черешова градина, да берат череши в щайги. На връщане даваха на всеки по една торбичка. На вечеря се връщаха щастливи, усмихнати, разказваха, че са посетили българско село, че са ги посрещнали, че жените от селото са им направили погача.
За мен е голяма радост, че група от 36 човека са ме посрещали на крака и с аплодисменти в ресторанта. Попитах ги защо, а те са разказали на нашата ръководителка как съм ги посрещнала вкъщи, че всичко ми е било подредено, че съм им направила и софра. Беше нещо уникално!"

zs11zs12

Нашият комплекс
"Първите години бяха около 70 хотела и ресторанта. Всичко се знаеше. Беше чистота. Сутрин, като отидеш на плажа, пясъкът беше заравнен, чист, но вечер минаваха с едни тракторчета да го разрохват пясъка и да обират всички мръсотии, камъчета, хартийки. Ако морето днес е изхвърлило водорасли, на следващия ден ги нямаше. Работеше се денонощно, за да може плажа да е чист. Сега плажната ивица е на половина. Почти до края на моста беше плажната ивица, сега морето си взе всичко. Нямаше по плажа павилиончета и ресторантчета.
Разкарваха се една-две камили, едно-две магарета и един-два коня. Пак си имаше и файтони из комплекса.
Щатните сме излизали да чистим април месец комплекса от нападалата шума. Всеки си имаше район и с чувалчета и търмъчета си го изчистваме и поддържахме. Имаше си улични чистачи, но около районите ние си поддържахме чисто.
Всяка една посуда се миеше с препарати, с вряла вода, а тавите за готвене се изваряваха периодично. Всичко светеше в ресторанта. Шуберът ни в офиса беше алпака. Всеки божи ден по два-три пъти го лъскахме с оцет, да свети. Приборите ни бяха редовно полирани и наредени в шкафчета. Имаше много голям ред и дисциплина."

Вижте ощеМорско  земен рай в община Несебър