„Златни спомени от Слънчев бряг“ с Янчо Пехливанов

Главна категория: Новини
Посещения: 8999

Yp1"Златни спомени от Слънчев бряг“ е специализирана рубрика на Melnicata.com, в която периодично Ви срещаме с бивши работници от най-големия туристически комплекс в страната. Все хора, които има какво да разкажат и припомнят, връщайки се назад във времето.

Днес гост в нашата рубрика е Янчо Пехливанов, дългогодишен милиционер в Слънчев бряг.


- Г-н Пехливанов, бил сте един от именитите и уважавани милиционери в региона. Сега милиционери няма, има полицаи, тогава обаче сте бил районен инспектор.
Какви години са били, имало ли е голяма престъпност? Как е изглеждал комплекса ?

- Аз съм от 1-ви юни 1966-та година на работа в милицията. Трябва първо да ви кажа, че престъпност имаше, но престъпленията бяха във вид на дребни неща, може би защото тогава хората нямаха по-едри неща. По къмпингите много се крадяха бански костюми. Кражби на леки автомобили имаше от 3 до 4, при това в цялата страна. На всички коли, които са откраднати в България, в малкото си джобче им имахме номерата. Когато на следващия ден я намирахме, я задрасквахме. Тогава беше така, не като сега, когато кражбите са над хиляда и полицая трябва да ги гледа на компютър, за да установи коя кола е крадена.

Цареше едно спокойствие. Когато мине районния инспектор и работното време е до 23 ч. на заведението, то в 23:30 – 24:00 ч. заведението е заключено. Не мога да сравня с това, което е сега – зам.-министър да идва да проверява работно време, след като това нещо е работа на един старшина. Това показва, че вече властта няма сила, тя се е предала. Аз така го тълкувам.
Моята работа, като районен инспектор, е хората да ми се подчиняват. За да не ми се подчиняват, значи аз нямам авторитет и няма кой да ме защитава.

Yp2- Имаше ли проблеми с голям шум навремето ?

- Имаше шум, но началника ме извика и ми каза – Пехливанов, докога „Русалка“ ще работи до късно? Ще влезе ли в крак „Русалка“? Нищо, че глобата беше 20 лв., „Русалка“ на следващия ден не работи до късно. Спазваше се наредба №1 на съвета, която беше закон за общината. Фактически авторитетът на милицията беше на високо ниво. Имаше голям респект. При нарушение моментално се изпълняваше задачата. Т.е., ако някой е направил дребно хулиганство, то на следващия ден той вече е арестуван и наказан, и на втория ден цялото население знаеше, че той изпълнява присъдата, докато сега, ако някой извърши нарушение или престъпление, независимо какво е, той след 6-7 месеца, дори след 2 години, влиза в затвора.
Не е нужно да има много години затвор. Не е нужно да има много хора осъдени. Нужно е когато направиш скандал, на следващия ден хората да знаят, че властта си е свършила работата, а сега, след като извършиш нарушение, и се движиш свободно сред гражданите, това вече дава стимул на следващите да нарушават правилата.

Yp3- Имало ли е в предишни години подкрепление към местното РПУ, полицаи от вътрешността на страната, кои да са Ви помагали за лятото или пък да са идвали униформени от чужбина, пак за подкрепа ?

- Справяли сме се, но след 1975-та година започнаха да идват колеги от вътрешността на страната, като през летния сезон сме имали колеги от Пампорово и Боровец, а през зимния период, когато в Слънчев бряг е по-тихо, ние отивахме на командировка там.
Винаги сме ползвали и доброволните отряди – хора, които на доброволен труд слагаха лентите. Оказваха ни съдействие. Един милиционер и двама отрядни доброволци движеха по улиците, докато сега тези отряди ги няма.

- Как ги набирахте тези доброволци ?

- По доброволен начин. Не беше нужно да са полицаи, да подават документи, да ги приемат и т.н. Беше по желание. Ставаше чрез познати, приятели. Всички бяха отговорни и се стараха да има ред. Беше важно не само да наказваме хората, но и да им помагаме, имаше споделяне.
А кражби е имало и ще има, колкото и да се работи, но тогава профилатиката беше на високо ниво. Всяка пролет, започвайки сезона от 1-ви май, се провеждаха събрания с целия персонал на всички хотели и ресторанти. Там хората се запознаваха с начините на престъпления. Камериерките бяха информирани да не оставят ключовете по етажите на всяка стая.
Ключът в хотела се даваше само с документ, че ти живееш в тази стая. Ти не може да дойдеш, примерно с ключ на стая 313 и да се качиш горе.

Yp4- Какво беше отношението на чуждестранните гости към полицията ? Имаше ли уважение и респект ?

- Ще споделя моите лични впечатления.
Примерно германците са много дисциплиниран народ когато има кой да ги наказва. Това е мое становище. Аз съм разпитвал ежедневно средно по 15-20 западни чужденци. При разпит се попълваше протокол. Записвахме имена, кой и къде работи, адрес, установъчни данни.
Работихме много стегнато за това, че ако се забавиш на местопрестъпление повече от 20 минути, представител на фирмата, осигурила престой на туристите, звънеше на посланика на дадена държава, а той на министъра.
Много чужденци са се възхищавали на нашето спокойствие – баби, дядовци, младежи, девойки. Движеха се спокойно, без да бъдат ограбвани, бити, унижавани.
По плажа към 2, 3, 4 часа през нощта спяха по едно 200 човека младежи. Нощно време, подчертавам.
Ами през по-първите години – през 1967, 1968 г. имаше ресторант „Рибарска хижа“. Там чужденците дърпаха мрежите, правеха се супи, които се консумираха на място. Самите чужденци участваха в тази доброволна атракция. Нещо голямо беше.
След 1980-та година започна да се чувства промяната. Нашите мъже започнаха да танцуват с баби на по 80 години и да ги ограбват.
Всички чужденци ни завиждаха на нас, че сме много спокойни.
Yp5Аз съм разпитвал милионер – западен германец. Идва в България на пловдивския манастир да подпише някакви договори, взима преводачката и идва на Елените. Вечерта му открадват куфара, там са 12 договора и по този повод преводачката вика: „Много ви моля да бъдете спокоен, защото германецът е нервен.“ В целия си разпит той упрекваше само себе си. Той заяви:
„Аз от 20 години идвам в България като турист, за първи път идвам като търговец, вие сте страшно хубави хора, правите страхотни шопски салати, но вие за нищо не ставате. Вашата маса плюе другата маса. Защо вие, като полицай, когато имате забранен знак, връщате всички, само тези двамата ги пускате ? Защото е син на директор, син на баджанак, комшия ? Не, не, но може и да. Защо вашите деца в 8 без 15 не си лягат, когато е „Лека нощ, деца“? На вас ви трябва глад. Вас закони не ви оправят, но аз ви гарантирам 40 до 50 години глад. До 50 години вие няма да се оправите.“
Това са думи, казани 1992-ра година.
Когато му казах, че с демокрацията ние ще се справим с престъпността, той скочи, удари по бюрото, счупи стъклото и каза: „Престъпността сега ще се роди.“ Абсолютен пророк !

- Това, което е било преди 30-40 години, вярвате ли, че ще се върне, макар годините да са много изменени, легловата база е огромна, всичко е променено, манталитетът на част от хората също ?

Yp6- Никога няма да се върне. Първо, защото на нас ни се даде възможност да си покажем лакомията. С демокрацията на нас ни се даде възможност да си покажем мръсотията, т.е. нашата ненаситна жажда за имане, но не да имаме за личния си живот, а да имаме за внуци и правнуци. Премахнаха се алеите, построиха се хотели, бариери. Нека да има частно, трябва да има частно, но частното изобщо не прогресира в този дух, поне не и сега, в тези години, защото кадри никой не създава. Ние даваме 5 звезден хотел, но ние даваме сервитьор, който и за кръчма не става. Защо техникумът на Слънчев бряг ще се чуди как да образова 50 сервитьора ? Защо тези 50 – 100 хотела не дадоха по 10 000 хил .лв, за да имаме кадри, а те сега не могат да сготвят една манджа, защото няма кой да я плати ? Те не ходят да сервират, защото няма къде. Предпочитат да взимат кадри с малко заплащане, а ако има чалъм и да не им се плати, само и само да спечелят повече, отколкото е нужно. Навсякъде трябва да има печалба, но не може да гоним на 100 % печалба. Нека да има 15, 20, 30 % печалба.
За всичко това сме си виновни ние, като граждани, защото нямаме гражданско общество, аз така мисля, защото от страх, да не ме изгонят от работа, от страх, че няма работа, мен ме мачкат и аз мълча.
Мога да споделя за един случай от демокрацията. В даден хотел не плащат на камериерка. Тя и нейни колежки са туркини от руенско. В рейса казват, че не са им платили и на следващия ден всичките те отказват да отидат на работа и заявяват, че в този хотел повече човек не трябва да отиде да работи. И вече знае цялата руенска селищна система, и да видите как започват да се молят на туркините.
Когато народът се съюзи, тогава ще има и полза. Т.е. трябва да се роди това гражданско общество.

Вижте още: „Златни спомени от Слънчев бряг“ с Драгана Драгиева