Андиопа Цветкова: Нека не забравяме, че сме българи!

by ВАНЯ АВРАМОВА
Главна категория: Новини
Посещения: 8709

Andiopa-Cvetkova 1

На 1 ноември отбелязваме Деня на народните будители, в който се отдава почит към делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал.

Сред имената на най-почитаните народни будители са Паисий Хилендарски, Свети Иван Рилски, Владислав Граматик, Неофит Рилски, Васил Левски, Христо Ботев, Хаджи Димитър, Иван Вазов, Любен Каравелов и много други.

На 3 февруари 1923 г. цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители. Три години след подписване на Ньойския договор българското общество изпитва остра нужда от духовни стимули и ги намира в наследството от идеи на най-мъдрите българи.

Прокламацията от този ден гласи:

„Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.“

И ако примерът на великите българи е успял да вдъхне сила и кураж на младите хора от онези времена и да ги подтикне към действия в посока на запазване на националните ценности, то така ли е и днес? Кои са съвременните будители и с какво те успяват да помогнат за съхраняване на българщината? На тези теми разговаряме в Андиопа Цветкова – учител с 38-годишен стаж в професията - в началото преподава 3 години в село Кошарица, а след това се премества в училището в Несебър, където работи и до днес.

- Г-жо Цветкова, какво Ви задържа толкова години в тази нелека професия?

- Никога през живота не съм си представяла, че мога да се занимавам с нещо друго. Това ми беше детската мечта, която след това реализирах. Доставя ми удоволствие работата с децата. Резултатите, които те постигат, е едно удовлетворение за мен като преподавател. Това, че успяват да се реализират и след 7-ми клас, и след завършване на средното образование, и след завършване на висшето образование, а след това заемат високи професионални позиции и добре се котират на пазара на труда, е достатъчна награда за мен като учител.

- Макар да звучи клиширано, но всички знаем, че да си учител не е просто професия, а призвание. Какъв е Вашият подход към децата, така че те да Ви чуят и разберат?

- Първо и основно – това е опитът, натрупан през годините. Аз съм се учила от други колеги, които за мен са били учители в професията. След това всеки сам намира своя подход към децата. За мен много важно е в часовете ми да има дисциплина, за да могат всички, които желаят, да ме чуят добре. Освен това уплътнявам времето в час от първата до последната секунда. Не трябва да остава време, в което учениците да се разсейват, а трябва да мислят изключително върху материала, който се опитвам да поднеса по възможно най-близкия до тях начин. Старая се да разберат сложната материя – с възможно най-малко думи. Колкото по-малко се казва, толкова по-лесно се запомня. Аз много пиша на дъската и учениците работят заедно с мен, всичко вършим колективно. Това е основното. Също така важна част от обучението на децата е работата с родителите. За да има едно дете резултат, трябва да работят учители и родители съвместно. Там, където имаме помощ, разбиране и взаимна връзка с родителите, резултатите се постигат.

Andiopa-Cvetkova 2

- Вие, учителите, сте съвременните будители в обществото. Какви качества трябва да притежава една такава личност и на какво трябва да учи подрастващото поколение?

- Ценностите, които даскалите са имали едно време, много трудно могат да бъдат постигнати от днешните учители в съвременното общество. От гледна точка на това, че в учителската професия, както и много други, влизат хора, които невинаги намират призванието си в това, което вършат. Освен уроците, на които трябва да научим децата, много е важно да възпитаме у тях отговорност. За мен това е много важно. Те трябва сами да носят отговорност за своите действия и постъпки. Едно дете, когато знае какво иска да постигне, то винаги ще намери начин. На децата до голяма степен това им липсва – поглед напред. Липсват им амбиции за постигане на резултати в знанията. В момента комерсиалното общество повече ги „учи“ да търсят професии, в които да има голяма печалба, да трупат повече финансови средства. Докато ценностната система минава малко на заден план. Освен това с отварянето на границите и заминаването на младите хора извън България, се загуби желанието им да запазят чисто българското в себе си. Ето защо в училище създадохме една група за автентичен фолклор. Тук събираме старите носии от бабите и дядовците. На децата им е много интересно да се върнат на село, да отворят старата ракла на баба, да изкарат всичко онова, което е съхранено вътре. Още повече, когато трябва да запишат историите на тези носии – кой ги е носил и кога, за какво са служили, по какъв повод са били обличани и т.н. Те се забавляват изключително много и мисля, че това е един от подходите да запазим чисто българското в себе си. Сега стана много модерно в България да се създават танцови състави по народен фолклор, но само това да се играят народните танци за децата не е достатъчно. За възрастните може би – да се заредят емоционално. Но на децата им е необходимо връщане към старите традиции, към ценностната система на възрожденския българин, за да можем да ги предпазим от всички вредни влияния на съвременното общество.

Andiopa-Cvetkova 3

- А как дойде идеята за създаването на група „Незабравка“?

- Съвсем случайно. Училището получи покана за един фолклорен фестивал и там пишеше, че ще има и ревю на автентични носии. И ние с директорката на училището г-жа Тодорка Желязкова решихме да съберем няколко носии. Не беше трудно, защото част от учениците в нашето училище са приходящи, повечето имат баби и дядовци в различни краища на България. Така че успяхме още от самото начало да съберем много носии и още с първата изява постигнахме отлични резултати. Това ни вдъхнови да създадем тази група и да продължим да работим. След това вече добавихме и танците към всяка носия, така че да се представи региона със съответния танц. Така нещата придобиха завършен вид. За 6 години съществуване на групата имаме участия в над 15 фолклорни фестивала в България и 5 турнета в чужбина. Бройката на автентичните костюми вече достигна над 70, а някои от тях са над 200-годишни. Част от тях са ни предоставени за ползване, други са подарени на учебното заведение, а трети училището успя да закупи със собствени средства. Идеята ни е да създадем един музей, в който да изложим носиите, които са собственост на училището, заедно с описанията за тях. Така ще може и останалите деца и техните родители да се докоснат до това наше национално богатство – то учи и възпитава.

Andiopa-Cvetkova 4

- Оказва ли влияние върху развитието на съвременните деца опознаването на корените им?

- Да, определено. Защото освен описанието на носиите, ние изучаваме и кои от тях на какви празници са се обличали. Съответно какви са характерните ритуали и обичаи за този празник. Така че наистина това е възпитателно.

- Това ли е начинът да запазим българщината и нацията като цяло?

- Има много начини и това е един от тях. В нашето училище има и група за народно пеене, група по дърворезба – това са все български занаяти, които наистина запазват националното ни богатство. А и децата, отивайки в Трявна, например, виждат и чуват неща, за които вече са научили в училище. За тях това е едно допълнение и към образователния процес, и към възпитателния.

Andiopa-Cvetkova 5

- Кои могат да се нарекат „будители“ в съвременното общество?

- За мен има много будители в съвременното общество, това не са само учителите. Такива могат да се нарекат и художниците, писателите, музикантите, певците – всички, който разнасят славата на България извън нейните предели. Дори и спортистите – всички, които вървят с името на България напред, за мен са будители. Те събуждат националното съзнание на народа ни. Ако трябва да повторим фразата на Паисий Хилендарски – ние не трябва да се срамуваме от факта, че сме българи, където и да отидем по света (б.а. „О, неразумни юроде, поради что се срамиш да се наречеш българин и не четеш по свой език и не думаш?, из „История славянобългарска"). Независимо дали отиваме да учим или да работим извън страната ни, ние трябва да си останем българи. Затова и навсякъде, където има българи по света, се създават групи по народен фолклор, които приобщават и местни хора. Това за мен също са будители. Така че будителите са много, но могат да бъдат и още повече. Според мен всеки един от нас трябва да бъде будител по убеждение, да може да допринася с нещо за просъществуването на българския народ и нация, за да не се претопим.

- В навечерието на празника, какво бихте пожелали на всички?

- Пожелавам преди всичко здраве – от него всеки се нуждае най-много. И да не забравяме, че сме българи!