И момичетата могат да плуват…или разказът на едно момиче спасител

Главна категория: Новини
Посещения: 2717

спасител1

Всеки от нас е виждал спасител на плажа. Момче със свирка на врата и червен бански, което се разхожда на брега и се взира за нередности. 

Ще ви запознаем с едно момиче, което също има задачата да пази хората от морето. Петя Петкова е на 20 години от Бургас. Тя разказва за страха, риска и доверието на момичета в опасни ситуация.

Петя е спасител от 3 години. Една, от които е работила като спасител на басейн. Всичко започва от тренировки по плуване. Тренирала е повече от 10 години, паралелно с това треньорът й я е подготвял за състезания по водно спасяване и други дисциплини като извличания, спасяване с гребна лодка, хвърляне на спасително въже, бийч флагове.

„Плуването е нещо, което наистина обожавам и заема голяма част от съзнателния ми живот, затова реших по някакъв начин да помогна и на другите чрез своето хоби.“

Как започва денят на един спасител?

„Денят на един спасител започва с подреждане на спасителния пост. Изваждане на задължителната за поста екипировка: комплект за гмуркане номер 1, който включва маска, шнорхел и очила, спасителен буй, въже и  амбу (за обдишване). Старшият спасител казва какъв трябва да е флагът и точно в 08:00 отваряме пост, като слагаме флага горе на спасителната вишка.“

На въпроса кое е по-важно, физиката или психиката, Петя отговори, че за нея най-важно е знанието. Разказва, че не малко пъти са й задавали въпроса, а и самата тя се е замисляла какво ще стане, ако 100-килограмов мъж започне да се дави. Отговорът й е:
„Ако имаш знанието, то физиката е само плюс.“

 „Не е задължително човек да е 100 килограма, за да ме удави. Дори две годишно дете може да свърши тази работа, ако не подходя по правилния начин. Има си техники на спасяване, дори нещо да се обърка, с правилните знания мога да спечеля време за удавника до момента, в който дойде подкрепление.“

Като момиче спасител, Петя Петкова доста често бива подценявана. Нейното мнение е, че ако не със сила, то с превенция и с постоянни наблюдения компенсира. 

„Най-доброто средство против инциденти е превенцията, която често е досадното свиркане на спасителите по плажа.“

Как се държат туристите на плажа?

Неведнъж младото момиче е имало конфликти на плажа, защото туристите не разбират, че работата на спасителите е важна и те не свират без причина.
„Имах случай с една българка, която влезе с дюшек при жълто знаме. Казах й най-учтиво да го изкара, защото надуваемите предмети са забранени. Тя не спря да твърди как това е последният ден от ваканцията й и не иска никой да й го разваля. Друг случай с рускиня. Имаше доста сериозно мъртво вълнение, а детето й не спря да влиза на дълбоко, безброй пъти свирих със спасителната свирка, но то така и не идваше. Тя каза, че аз съм нарочила детето и че имало други деца на по-дълбоко. Не спря да се кара как не съм си вършила работата. Радвам се, че нямаше инцидент с детето й, защото така щеше да разбере ,че ние сме прави по болезнен начин. Спасителите са там, за да гледат доброто на хората.“спасител2


Спасителката разказа и за ситуации, в които е изпитвала страх и ужас, заради изчезнали хора, които не са съобщили на близките си къде отиват. Тя ни разказа как веднъж с екипа си е търсела повече о
т половин час изчезнало момче. Морето било бурно и се наложило заедно с колегите й да направят жива верига и така да се гмуркат, за да го намерят.

Вижте още: Как да помогнем на давещ се човек

Разбира се, разбрахме, че има и доста забавни ситуации.

„Веднъж на плажа дойде момче, което държеше една дървена гега. Нагази с нея и с дрехите във водата и когато го попитах какво прави, той отговори, че се молил на боговете да няма жертви….После каза, че трябва да бърза за битка с Гандалф и ми предложи масаж, но аз дружелюбно отказах.“

Съществува ли страх у хората с такава професия?

„Винаги ще има страх от това какво може да се случи, винаги е възможно да стане инцидент. Човек може да се удави за изключително кратко време. Дори едно прилошаване във водата може да доведе до фатални последствия. Работата ни е рискована, но все пак сме поели този риск именно с цел да предотвратим колкото се може повече подобни ситуации. Затова не трябва да позволяваме на страха да ни пречи на работата.“