Стойчо Кукучев: Виждам в перспектива Несебър с мъжки и женски отбор по баскетбол

Главна категория: Новини
Посещения: 6443

St.Kukuchev1Стойчо Кукучев е сред младите и амбициозни баскетболни специалисти в България, който с работата си дава път на таланти от Несебър и региона за пробив в един от най-популярните спортове. Събеседникът ни е преминал като състезател със сериозни успехи през няколко отбора.

Първите му успехи са на републикански ученически състезания, където участва като деветокласник в раздела до 12 клас. Въпреки това, той става 2-ри в Ботевград и 4-ти в Пловдив.

Кариерата си започва на 13 г. в отбора на „Тунджа“ /Ямбол/, а по-късно преминава в другия отбор от областния град - „Тигър“, с който става шампион на България за кадети до 16 г. Следва трансфер на 18 г. в столичния „Лукойл Академик“, където, за съжаление, Стойчо Кукучев получава тежка контузия в период на подем.
След известна пауза той се завръща на игралното поле с екипа на „Септември“ /Сф/, с който завършва на 2-ро място в „Б“ група на националната лига за мъже. Следва нова пауза в спортно-състезателната кариера на Стойчо Кукучев, който е с потенциала на един от най-добрите атакуващи плеймейкър/гардове в България.
Пауза от 2-3 години не спира желанието на настоящия треньор да играе. Доказателство за това е неговия трансфер в УНСС, отбор, с който той печели едно 1-во място, три 2-ри и едно 3-то. Следват много участия в престижни състезания по стрийтбол в София, включително за отбора на „Найк“, с който също има много успехи.
Логично, след като приключва кариерата си като състезател, Стойчо Кукучев поема по пътя на треньорския занаят, в който, по всичко личи, е започнала една много добра и перспективна кариера за изключително младия и амбициозен наставник на БК „Несебър“, който вече е сред водещите специалисти в страната. Доказателство за това са участията му в различни кампове и семинари в страната, редом до светила в баскетболната игра.


St.Kukuchev3- Г-н Кукучев, каква е рецептата за възход на един толкова млад отбор, който работи изцяло с деца?

- Първо, това е голямата ми амбиция, понеже аз не можах да стана баскетболист. Всички виждат, че по залите вече няма хора, а на детските мачове има повече зрители. Баскетболът трябва да е удоволствие. Когато детето иска някакъв друг вид спорт, то не трябва да се натиска, защото няма да изпитва удоволствие. Ако не изпитва удоволствие от играта, няма да се развива. Държа много да играем атрактивно, да ги науча на неща, които другите не биха ги научили и казват, че са малки за това. Децата попиват всичко, стига да са концентрирани и да имат желание. И да изпитват удоволствие. Не държа да са високи, ниски, слаби, дебели. Това няма никакво значение. Ако имат желание, те се променят. Най-важна е дисциплината.
Връзката между мен, като треньор, и децата е много важна. Тази година те показаха, че играят много добре, но се отпускат в даден момент, може би защото влизат в пубертета. Тази връзка е най-важна, за да се развива клубът и да имат успехи. Навсякъде казват, че сме малък град, няма условия, но когато има огромно желание, аз мисля, че ще се получи. Навсякъде има талантливи деца, само трябва да им се обърне внимание. Да се вярва в техните умения, а те да вярват на треньора си.

- Как се роди идеята за създаването на БК „Несебър“

- Клубът е на 3 години и половина. След като не станах състезател, се отделих от баскетбола за известно време. Каквото и да правех, обаче, не бях така щастлив, както бях около баскетбола. Реших да се върна и пробвах да събера десетина момчета от 9-10. клас. Получи се.
Първо имахме по една тренировка на седмица, после ги увеличихме на две, а сега тренираме четири пъти седмично. След година започнаха да се записват най-малките, които тогава бяха 2-3. клас и сега жънем успехи с тях. Когато видях, че има желаещи, и това, което правя има успех, започнах да основавам клуба. Така с времето направихме 3 сезона в БФБ /Българска федерация по баскетбол/ на Държавно първенство. Тази година се надявам да направим много повече успехи, защото момчетата са си във възрастта – на 12 и 14 години. Доста трудно е, но брат ми ми помага. Той е ангажиран предимно с момичетата, но ми помага и при работата с момчетата. Мисля, че има още доста какво да покажем на този град.

b1- Да кажем няколко думи за броя на гарнитурите към момента. Към какво ще се стремите в перспектива?

- Момчетата, които започнаха да тренират като 10-годишни, сега са на по 14 г. Мисля да вървим с тях нагоре – до мъже. Надявам се един ден да имаме мъжки и женски отбор. Дотогава вярвам, че ще имаме и зала. Момчета до 10 г. - те участват на фестивали, в които няма резултат. Играят изцяло за забавление. Имаме групи до 12 и 14 годишни момчета.
Тази година ще включим и момичета, но сме в процес на изясняване, дали ще са две групи 12 и 14 г.. По-сигурно е да имаме на 12 г., отколкото на другата възраст. Радващо е, че все повече момичета се запалват по баскетбола. Надявам се и по-малки деца да започнат да тренират, защото колкото по-малки започват, толкова са по-подготвени, когато влязат в състезания на 10 г., примерно.

b4- Виждате ли наистина в перспектива БК „Несебър“ с мъжки и женски отбор ?

- Да, виждам. Това ми е една от целите, но, както казах в началото, когато започнах с 16-годишните момчета, те нямаха изградени хъс и навици. Водя си записки за всяко едно нещо. Всяка една тренировка се описва, за да мога след време като си отворя тефтера, да видя какво сме правили при 10 годишните, когато вече са мъже.
Аз лично съм се сблъсквал с това. За това идеята ми е, когато тези деца, които сега на 14, станат на 18, да имаме мъжки отбор. Говоря след 4-5 години със сигурност. За женски можем малко да изчакаме, но изцяло мисля да се играе с наши деца.

- Къде се подготвяте?

- В момента тренираме в СУ „Любен Каравелов“, където започна всичко. Само в събота и неделя влизаме там, понеже от понеделник до петък от 7 до 19:30 е заето, а след това има тренировки по гимнастика и фехтовка. Ние трябва да влизаме след 20:30, което е късно за децата. Затова ползваме салона на училището в Равда. Той е перфектен за деца до 2-3. клас, но за другите е много тясно, помещението е малко. Там работим за техника на място, подавания, даже не използваме коша, защото се видя, че създава вреден навик. Когато отидем на нормално игрище, стигаме до коша, а не можем да вкараме. Сега ползваме игрището в Стария Несебър, но там сме длъжни да се съобразявам с климатичните условия.
За материална база – говори се, че ще направят зала, даже мисля, че има някакъв план да направят нещо като спортен балон до стадиона. Надявам се колкото се може по-скоро да се случи.
Ако ние имаме възможност да ползваме залата сутрин и следобед, гарантирам, че един ден ще станем шампиони на България, но до тогава си остава една мечта.

b2- Как протича подготовката при работа с деца?

- На възраста, на която са децата, много се набляга всеки да може да играе на всякаква позиция. Почти не ги разделям, макар да е ясно кой е плеймейкър. Друго, което не съм уточнил е, че при 12-годишните задължително в една част играе една петица, а в другата е различна. Един състезател няма право да играе повече от една част на полувреме.Това се прави, за да може всички деца да играят, да не ги делят по качества, защото може някой да изпъкне след 15-годишна възраст.
Аз лично съм играл плеймейкър. Водещото при мен беше, че бях много добър защитник. За мен в такъв резултатен спорт като баскетбола защитата е изключително важна, защото дори и деца вкарват по 100 точки на мач. Мисля, че страдаме много от това, че имаме слаба защита, затова в последно време баскетболът ни е на такова ниско ниво. Другото, на което много наблягам е техниката. Искам да създам много добри плеймейкъри, независимо колко са високи и колко са ниски. България страда от това, че нямаме изключителни гардове. Затова тренирам всички по един и същи начин. Ако един играч стане 2,05 см., а има техниката на най-добрия плеймейкър, който е 1,75 см., той може да играе в НБА с тези умения.

b3- Как да постъпи някое дете, ако изяви желание да играе баскетбол? Как може да ви открие?

- Имаме фен страница във фейсбук – Баскетболен клуб „Несебър“. Дори и да нямат фейсбук, може да ни намерят в училището. Дори охраната е наясно кога тренираме, могат да оставят телефон за контакт.

- Всички деца в отбора ли са от Несебър?

- Не, имаме деца от Равда, Свети Влас... Засега от селата нямаме, но мисля да подема някаква кампания, за да потърся талантливи деца. Наскоро бях на камп в Лозенец, имаше едно дете, което е на 13 години, но е високо 1.90. Кракът му е 50-ти номер, открили са го в някакво село. Може да намерим и ние някое дете от Оризаре, Тънково и околностите, където със сигурност има талантливи деца.

Бел. авт.
Камп – Спортен обучителен център

Вижте БК „Несебър“ в действиеВидео 1 | Видео 2 | Видео 3

Избрани събеседници в MELNICATA.COM:

>>> Петя Кияшкина: В нашата богата експозиция има за всекиго по нещо

>>> Румяна Йоргова: Пазя зорко детското в себе си

>>> Андиопа Цветкова: Нека не забравяме, че сме българи!