Нещо повече за барелефите в храм „Св. Успение Богородично“ от отец Петър

Главна категория: Новини

Barelefi1Вече няколко години на видно място в храм „Св. Успение Богородично“ - Несебър личат барелефи на големи имена, свързани с българската история.

Любопитен разказ за експозицията на впечатляващите бюстове, монтирани на стените на храма, ни разказа свещеник отец Петър.

От срещата ни с него научихме, че първоначалната идея, е била те да бъдат разположени в парка, там, където играят децата.

Отец Петър сподели още, че инициативата е лично негова, включително и изборът за представяне с барелеф на всяка от личностите, а именно Стефан Стамболов, Васил Левски, Христо Ботев, екзарх Антим I, Св. Паисий Хилендарски, цар Борис I и Св. Иван Рилски.

Barefi2От едната страна са всички, които са променили идеята за България.
Стамболов. Регент. На 26 години става най-младия председател на Народното събрание. Хъш е бил на 19 години. Няма как да си го помислиш, че не могат да бъдат такива велики хора.

Тръгнахме от Левски, в интерес на истината. Беше в навечерието на рождения му ден. Идеята беше да сложим първо Левски, да покажем на децата и всички, че те никога не умират, че те винаги живеят.

След това сложихме Ботев, защото не може. Те винаги вървят един с друг. Били са заедно и в Браила. Идеята беше да са заедно и на стената.

После възникна идеята за Стамболов, поради тази причина, че той също е бил с тях в Румъния по време на хъшовството. Вижте главата му как е посечена. Той е заклан в центъра на София от българи. В градинката срещу военния театър. Там има огромен негов бюст. И пак е посечен.

Barelefi4След това реших, че трябва да имаме и светци. Сложихме първо Екзарх Антим I. Защо ? Защото много, преди Левски да започне да прави революционни комитети, Антим I прозрява, че България е за независима православна църква.
1862 г., когато Левски още е бил малък, той тогава не споменава вселенския патриарх на службата, което означава, че е разкол. Де факто, българската църква не го е канонизирала още, за съжаление. Той разбира, че щом има още самостоятелна българска църква, нормално е да има самостоятелна държава. Той е погледнал с години напред.

След това сложихме барелефа на Св. Паисий Хилендарски. В крайна сметка, погледнато реално, с написаната от него история, той се мъчи да събуди духът на българина. Нормално е след 500 години робство да не съществува български дух. Той пък го събужда не с революционен комитет, а с една книга. Неговото оръжие е перото, за това то присъства в неговата ръка.

Barelefi3Ние сме една от малкото държави, които нямаме потомствена аристокрация, по простата причина, че за тези 500 години всичко се е размило. За 500 години никой нищо не е писал.

След това сложихме Св. благоверен цар Борис. Де факто, ние първо него трябваше да сложим, защото от него тръгва всичкo. Той покръства българите. Той разбира, че от един народ, който няма религия, славяни, българи, траки, племена, славяните са воювали един срещу друг. Траките също са воювали помежду си. Било е страшно.
Той ги обединява с религия. От там насетне, той е Борис, но на своя кръстник Михаил Палеолог носи името, за това става Св. цар Борис Михаил, покръстител на българите.

За българското християнство се говори много по-рано. Хан Тервел е канонизиран. Евентуално и на него можем да сложим бюст, но мисля, че трябва да спра с бюстовете. Напълно достатъчни са – не като количество, а като история.

Говори се, че и Хан Кубрат е православен, защото Кубрат е багаян, вардил е външните граници на Византия, а пък той е учил в Константинопол. Щом е учил в Цариград, значи със сигурност е учил в Магнаурската школа, което означава, че е бил християнин.

Тази година последно сложихме барелеф на Св. Иван Рилски. Той е най-големият молитвеник пред Бога. Той е най-силният български светец – с неговата безкрайна любов към Бога, народа, отечеството. Неговите родители са били едни обикновени българи. Неговото християнство е в семейното му възпитание.
С него лично е говорил Св. цар Петър. Ходил е да се консултира с него. Не е взимал никакви дарове от него. Носил му е злато, взимал е само плодовете, с които да се изхрани и храни хората около себе си.

Имаме хора, които са хем административни, хем същевременно и духовници.“, приключва своя разказ отец Петър, като допълва, че идеята на композицията от барелефи, изработени от доказан скулптор като Йордан Йорданов, е насочена към децата, към всички хора, които идват непрекъснато в храма, за да бъде показано, че в основата на всички стоят тези хора, чиито бюстове са монтирани.

Вижте още: Несебърски талант е номиниран за „Ученик на годината“ в Бургас