Вълшебният свят на Теодора Филипова

Главна категория: Новини

ТЕОДОРА ФИЛИПОВА 3размеррррр „Хората имат нужда от цвят, не просто от картини на стените си, от нещо живо. Живи картини. Затова се иска много отдаденост от автора.“

Срещата с несебърската художничка Теодора Филипова ни зареди с положителна енергия и ни настрои цветно и усмихнато. Докато си похапвахме череши в ателието й, си говорихме за хората, за изкуството, за житейския път на твореца и мъдростта на времето. Заобиколени от вълшебните й картини, за момент сякаш наистина се пренесохме в едно различно и красиво измерение с ярки цветове, светлина, мъдри дракони, елфи и красиви девойки.

Поводът за срещата ни е изложбата й „Кармелита и Дракона“, която можете да видите в галерия „Павилион“ в Несебър. Горещо ви препоръчваме да я посетите и да станете част от магическия свят на Теди Филипова.

Преди да я попитам каквото и да е, Теди пое инициативата:

Т. - С мен можеш да си говориш свободно, аз съм от тези автори, които са малко тра-ля-ля (смее се). Освободен дух съм. Някои художници са все „туй много арт, онуй много арт“... Абе остави хората да поглъщат изкуството, то е информация, то е за хората – не само за един контингент, а за всички хора. Както и музиката. Човек трябва да надскочи егото си, да се разшири и да достигне всички. Но това никак не е лесно.

М. - Бях подготвила малко тривиален въпрос за разчупване на ледовете... Но, макар вече да ги разчупихме, все пак ще те попитам – имаш ли любим цвят?

Т. - Синьо! Всичките гами на синьото. В него има вода, въздух, космос, пълнота, тишина, мъдрост... има всичко. В него се събират много неща. Между лилавия и синия цвят има един промеждутък – светкавичното, електрикавото! Той е вече наистина божествен!tedifilipova2

М. - Разкажи ми малко повече за себе си, как започна да се занимаваш с изкуство?

Няма да ти казвам къде съм завършила, какви изложби имам – тези неща не са важни. Не е толкова важно колко представяния ще имам някъде, важно е до колко хора ще достигна. Дали ще е в галерия, или чрез интернет – аз съм отворена във всички посоки. За да може тази информация, тази структура на представяне на житейските неща, да достигне повече хора, повече съзнания. Да ги докосне.

М. - Освен картини имаш и много интересни релефи – каква техника използваш?

Т. - Всъщност си има история зад това. Рисувам предимно с маслени бои. Имах период, обаче, в който нямах възможност да си купувам материали. А аз работя с много материал, много цветове. Трябват ми. И липсата на материали ме изпрати в природата, да потърся простичкото и обикновеното и да го вградя по нов начин, по мой начин. Така стигнах до морето. Започнах от камъните, започнах от естествени материали, държах на това. Да може да има вградена още една структура, подсказваща къде се намираме и какво ползваме от тази земя, защото ние сме част от нея. Всичко е материя... Така дойде идеята – от една неволя.

tedifilipova4После идеята се раздвижи, заформи се като нещо интересно и започна наслагването. Но да, те са си релефи. Нямам име за тази техника, всяко нещо си е различно. Наистина не знам хората как измислят имена за техники и течения (смее се). Просто в годините, в творческия процес открих нещо, което да ме допълни, когато цветовете не са ми достатъчни.

М. - Как протича творческият ти процес, какво те вдъхновява, къде намираш идеи за картините си?

Т. - Минах през различни етапи на творчество. Това ми е загадката, да откривам себе си. Няма как да съм една и съща. Напоследък включвам всичко от житейска опитност, до психологията, която е много ценна материя за мен, за да представя на хората нещо малко по-дълбоко. Да се докоснат и до други светове през тези картини. Достатъчно ни е замърсен светът, за да сме постоянно в тъмнина и мъгла. Имаме нужда от светлина и радост, от другост, която да ни зареди. И в нея стои енергията – любовта.

Хората, никога не сме еднакви, никога сме едни и същи в дълбоката си същност. Това е красивото! Това искам да извадя, хората да са по-разкрепостени, по-отворени, по-приемащи. И го правя първо през себе си.

Всъщност, единственото място, където се вземам на сериозно, е когато творя. Навсякъде другаде съм несериозна. Но там съм аз, в творческия процес. Там е смелостта ми, там е безстрашието ми, там мога да направя всичко, което поискам.

М. - Казваш, че си минала през различни етапи в работата си, промени ли се и представата ти за изкуството?

Т. - Определено. Вече имам малко по-различен поглед към изкуството. Ако преди 15 години съм имала едно разбиране, сега вече е съвсем друго. Не лежи на заучените чужди убеждения на изкуствоведи и ценители на изкуството, а си е моя, лично моя вътрешна гледна точка, от моята индивидуалност. Предпочитам този поглед. Така се докосвам по-лесно до обикновеното.

Хората имат нужда от цвят, не просто от картини на стените си, от нещо живо. Живи картини. Затова се иска много отдаденост от автора.

М. - Трудно ли се разделяш с картините си? Има ли такива, които искаш да запазиш само за себе си?

Т. - Моментът на новата творба и авторът, поне това, което съм открила през личното усещане на създаването на нова картина, е емоционален допир. Всяка нова творба е като флирт между автора и картината. Всеки път съм влюбена в новата си творба. За мен това е глътка живот. Между нас има спойка, има нишка. Това е много важно, за да стане картината жива. Да й се отдам напълно. Точно като във влюбването. Дори и да останеш празен след това. Но тази празнота е пълна с тишина и наслада.

За мен самото изкуство е послание. Всяка една картина е като писмо, което трябва да отиде при своя собственик, лично да го прочете за себе си, да го докосне. Всяка творба си избира своя човек, не е еднопосочно. Случва се като среща. Аз пускам творбата на свобода и тя търси своя флирт, със своя човек. Но да пуснеш картините никак не е лесно, раздиращо е да пуснеш нещо, което много обичаш. Но ти носи свобода, носи ти мъдрост, освобождаващо е. Затова пускам и най-силните си картини. Най-любимите.

М. - Кои са Кармелита и Дракона?

Изложбата „Кармелита и Дракона“ е цял проект, над който работя. Изложбата е част от него. Към картините има истории – стихове, и заедно те разказват за любовта, страстта и познанието. Преливат едно в друго. Кармелита... Колко лица има една жена? Кармелита е винаги различна във всяка картина, огряна от светлината под нов ъгъл, тя ни разкрива необятните цветове на своята същност. Ако разгледаме една личност през различните етапи, тя има различен образ – различна женственост, другост, личното израстване от крехката невинност до смелостта и свободата да направиш онова, което искаш, без да търсиш одобрение. В „Кармелита и Дракона“ съм вложила притчи, които разказват за пътя към себе си, за търсенето на хората да бъдат приети, когато трябва първо да приемат себе си – със светлината и тъмнината, за свалянето на маските, за фалшивата почтеност... За пътя към щастието.

tedifilipova3

Изложбата „Кармелита и дракона“ продължава до 12 юли 2019.

Посетете я, вижте я, усетете я!

Галерия „Павилион“, ул. Хан Крум 2 в Несебър, Новия град.

 

 

 

Четете още: Несебър - град на розите